Косматко и звездната люлка

Една тиха вечер в джунглата Косматко лежеше в легълцето си и гледаше небето през прозореца. Звездите блестяха като малки фенерчета, а луната се усмихваше от високо.

– Ах, колко ли е хубаво там горе – прошепна Косматко. – Дали някой ден ще мога да докосна звезда?

В този миг се появи една малка светулка, която каза:
– Хайде с мен! Звездите имат подарък за теб.

И преди Косматко да успее да мигне, от небето се спусна блестяща люлка от светлина. Тя го повдигна нежно и го понесе нагоре, нагоре… чак до звездите!

Косматко се люлееше сред тях. Чуваше как тихо пеят – всяка звезда имаше свой собствен звън. Той протегна лапичка и една звезда кацна в дланта му, сияйна и топла като сърце.

– Това е светлинка за теб – каза тя. – Когато ти е трудно или тъжно, спомни си тази вечер и ще знаеш, че светлината винаги живее в теб.

Косматко затвори очички и почувства дълбок мир. Люлката бавно го върна в легълцето му в джунглата.

На сутринта той се събуди и не беше сигурен дали е било сън или вълшебно пътуване. Но в сърчицето му грееше една светлинка – точно както звездата беше обещала.

Дори в най-тъмната нощ всеки от нас носи своя собствена светлина. Ако вярваме в нея, тя ще ни води през трудните моменти.