Косматко и сънят за Марс

Една нощ Косматко заспа в мекото си легълце, завит с любимото си одеялце. Но този път сънят му беше съвсем необикновен.

В съня си той вече не беше малко маймунче, а голям Косматко – пораснал на 35 години, със силни ръце и мъдри очи. Той носеше космически костюм и стоеше пред огромна блестяща ракета.

– Днес ще летя до Марс! – каза Косматко с усмивка. – Ще търся тайните на Вселената.

Ракетата избръмча, пламъците осветиха небето и Косматко се понесе нагоре. Премина през облаците, над Земята и скоро пред очите му се появи червената планета – Марс.

Кацането беше вълнуващо. Косматко слезе от ракетата и се огледа – около него имаше червени пясъци, високи скали и мистериозни тунели. Той тръгна да ги изследва. В един тунел намери рисунки на стени – сякаш от древна цивилизация, която някога е живяла на Марс.

– Значи тук е имало живот! – прошепна Косматко. – Това е съкровище – знанието за онези, които са били преди нас.

Той събра малки камъчета и кристали, които блестяха като звезди, и ги сложи в своята чанта. После погледна към небето – Земята сияеше далеч, синя и красива.

– Един ден наистина ще дойда тук – каза Косматко в съня си. – Ще бъда смел и ще следвам мечтите си.

В този миг Косматко се събуди. Сърцето му туптеше бързо, а очите му бяха широко отворени. Той се усмихна и си каза:
– Някой ден… ще стана голям и ще полетя към звездите.

Сънищата ни показват пътя. Ако вярваме в тях и работим смело, един ден можем да ги превърнем в реалност.