Косматко и тъжното облаче (защо се ходи на градина)

Една сутрин Косматко се събуди по-замислен от обикновено. В джунглата слънцето блестеше, птиците пееха, но в сърчицето му сякаш имаше малко тъмно облаче.

– Не искам да ходя днес в градината – каза той тихо на мама Лина. – Там има много деца, много шум, а аз искам да си бъда у дома при теб.

Мама го прегърна нежно.
– Разбирам те, миличък. Понякога новите места и големите групи ни плашат. Но там те чакат и игри, и приятели.

Косматко поклати глава:
– Ами ако ме забравиш и не дойдеш да ме вземеш?

– Никога няма да те забравя – усмихна се мама. – Ще те чакам винаги, когато денят свърши.

Косматко въздъхна. В гърдите му все още тежеше тъжното облаче.

По пътя към градината срещна приятеля си Пепи Папагала.
– Косматко, защо си такъв намусен? – попита той.

– Защото не искам да отида на градина – отвърна маймунчето.

Пепи се засмя:
– А аз пък обичам там, защото научавам нови думи и после ги повтарям цял ден!

После дойде Къртичко, който тихо изрече:
– Аз пък си имам малко цвете в градината и всеки ден го поливам.

Косматко слушаше и постепенно облачето в сърцето му стана малко по-светло.

Когато стигнаха, мама Лина се наведе и каза:
– Косматко, трудните моменти са като дъждовни облаци. Те идват, но после си тръгват. А когато преминат – небето е по-чисто и слънцето грее по-силно.

– Значи тъгата също може да мине? – попита Косматко.

– Да – отвърна мама. – Ако я приемем, ако знаем, че не сме сами, тя си тръгва по-бързо.

В градината Косматко първо стоя настрана. Но когато видя другите деца да строят кула от кубчета, той реши да се приближи.
– Мога ли и аз? – попита тихо.

– Разбира се! – извикаха те.

И скоро смехът му се смесваше с детските гласове.

Вечерта, когато мама го взе, Косматко беше уморен, но щастлив.
– Мамо, знаеш ли? Облачето в мен изчезна!

Мама го целуна по челото:
– Винаги ще има облачета, миличък. Но когато имаш смелост да опиташ, те ще се стопяват и ще оставят след себе си дъга.

Косматко се усмихна широко и си каза:
– Трудностите не са страшни. Те са просто облачета, които минават. А аз съм достатъчно смел да ги преживея.

Всеки има тъжни моменти, но когато ги приемем и опитаме отново, ставаме по-силни. Родителите винаги са до нас с любов и грижа, а смелостта ни прави щастливи и свободни.