Косматко и ухапаната лапичка
Един следобед, когато слънцето се скриваше зад големите листа на джунглата, Косматко играеше край реката. Той скачаше, тичаше, строеше мост от клонки и много се забавляваше.
Но изведнъж...
– Ау! – извика Косматко и отскочи назад.
На ръчичката му се появи малко червено петно, точно до китката.
– Мамаааа! Нещо ме ухапа! – извика той силно, като търкаше лапичката си.
Мама Лина дотича веднага. Погледна ръката му и каза:
– Хмм… изглежда си те ухапало някакво насекомо, Косматко. Ще се погрижим!
Ръката му започна бързо да се подува и да става червена. Косматко я чешеше, защото го сърбеше много, ама много!
– Не я чеши, миличък, само ще стане по-зле – каза мама и го взе в прегръдките си.
У дома мама Лина извади малко бурканче с лечебен мехлем, който пазеше за специални случаи. Тя нежно намаза ухапаното място, докато Косматко скимтеше тихо.
– Това ще помогне. Но утре ще идем и при Доктор Хуу, за да сме сигурни, че всичко е наред – каза мама.
На следващия ден Доктор Хуу прегледа ръчичката на Косматко.
– Хубаво е, че сте дошли. Ухапването е направило алергична реакция. Ще дам още малко лечебно кремче и след няколко дни ще се оправи напълно.
Косматко беше малко притеснен в началото, но докторът говореше спокойно и мило. А в кабинета му имаше смешни рисунки на жаби със слушалки и костенурки с термометри.
През следващите дни мама продължи да маже ръката му. Подутината започна да спада, сърбежът намаляваше, а Косматко вече можеше пак да си играе с клонките си.
– Мамо, много е по-добре вече! – извика той щастливо на третия ден.
– Виждаш ли, мили мой? Когато се погрижим навреме и се доверим на лекар, всичко минава по-леко.
Косматко се замисли и каза:
– Да. Ухапването беше неприятно, но научих нещо важно – че трябва да казваме на мама, когато нещо ни боли, и да ходим на лекар, за да се оправим по-бързо!
Когато нещо ни боли или ни се случи нещо необичайно – трябва да кажем на мама и татко, и да отидем на лекар. С помощта на лекарства и грижа ще се оправим по-бързо и ще сме здрави и щастливи!
