Косматко и пикникът без кошница

Едно време Косматко вървеше през полянката и видя нещо весело. Всички животинки бяха седнали на тревата и си правеха пикник. Имаше одеяла, плодове, сокчета, малки сладки неща. Косматко спря. Погледна надолу.

Той нямаше кошница. Нямаше храна. Нищо.

– Ох… – каза тихо. – Аз какво ще сложа на моя пикник?

Седна настрани и започна да гледа тревата. Опита се да си измисли нещо. Камъчета? Листа? Не става.

Точно тогава до него подскочи зайчето.

– Косматко, защо седиш сам?

– Нямам нищо за пикник… – каза той и въздъхна.

Зайчето се усмихна.

– Имам малко морковче и малко ябълка. Искаш ли да споделим?

Очите на Косматко светнаха.

– Може ли?

– Разбира се. Пикникът е по-хубав, когато се споделя.

Двамата седнаха и си разделиха храната. Косматко хапна, засмя се и вече не му беше тъжно.

След малко той се изправи.

– Знаеш ли… аз вече знам къде може да има храна!

– Къде? – попита зайчето.

– В магазина!

Косматко се затича. Влезе в малкия горски магазин. Огледа се. Имаше плодове, хляб, сиренце, сокчета. Търси крухова чипс… нямаше. Търси месо… нямаше. Но имаше други хубави неща.

Той избра банани, ягоди и малко бисквитки.

Върна се при всички.

– Този път и аз имам какво да сложа! – каза гордо.

И пикникът стана още по-весел.

А Косматко научи нещо важно:

Когато нямаш нещо, можеш да поискаш помощ. А когато имаш – можеш да споделиш.