Косматко ходи на градина

Една сутрин Косматко се събуди и не му се ставаше. Гледаше тавана и си мислеше:

– Не искам да ходя на градина днес. Там е шумно, а аз искам да си играя вкъщи.

Мама Лина седна до него и го прегърна:

– Знам, мили мой. Понякога сутрин е трудно. Но знаеш ли защо ходиш на градина? Не само, за да си далеч от дома, а за да научиш нови неща и да откриеш колко е интересно да си с другите.

Косматко я погледна любопитно.

– В градината учиш неща, които ще ти помогнат, когато пораснеш – каза мама. – Като рисуване, писане и смятане. Така умът ти става силен, а ръцете ти – сръчни. И когато се учиш заедно с другите деца, се научаваш как да споделяш, как да чакаш реда си, как да се радваш с приятелите си.

– Ама ако нямам приятели? – попита Косматко тихо.

– Всеки има. Просто понякога отнема време да ги откриеш. – усмихна се мама. – Знаеш ли, татко Тим още е приятел с всички свои другарчета от градината. Сега са големи, но когато се срещнат, си спомнят игрите и песните оттогава.

Косматко се замисли. Усмивка се появи на муцунката му.

– Значи може би и аз ще имам приятели за цял живот!

– Сигурна съм в това. – каза мама. – А трудните дни? Те просто ни учат да бъдем по-смели.

Когато стигнаха до градината, Косматко махна на мама и влезе. В началото беше тих, но после видя, че всички рисуват. Взе и той молива и започна. Малко по малко се включи в смеха, в песните, в игрите.

Следобед, когато мама дойде да го вземе, Косматко каза с блясък в очите:

– Мамо, днес научих нова песен и направих приятел!

– Виждаш ли – усмихна се тя. – Денят, който започва трудно, може да свърши чудесно, когато имаш смелост и сърце, отворено за другите.

Поуката:

Детската градина не е само място за игра – тя е първото училище на приятелството и любопитството. Когато учим и споделяме с другите, порастваме умни, смели и добри.