Косматко и стъпките на Фок и Гела
Едно време, Косматко си ходеше из джунглата, подскачаше и си мислеше за палачинки с банани.
Но тогава… нещо го спря.
— Хмм… тия стъпки… не са мои! – каза той и се наведе.
На земята, точно до едно старо дърво, имаше огромни следи. Едната приличаше на лапа, другата – на… опашка? А третата беше съвсем странна — приличаше на динозавърски крак с ботуш!
Косматко тръгна по тях.
Туп!
Туп-туп!
Пляк!
Стъпките го отвеждаха все по-навътре в джунглата, докато не стигна до една голяма стена, обрасла с мъх и лозя.
И тогава… плюс! – лозите се раздвижиха, и излязоха две същества:
— Аз съм Фок! – каза едното, с дълги уши, синя козинка и смешна прическа.
— А аз съм Гела! – каза другото, със зъби като на морков и шал от листа.
— Вие ли оставихте тия следи? — попита Косматко.
— Не нарочно! – извика Фок. – Търсехме ягоди, но загубихме посоката и накрая се търкаляхме…
— През торта, през локви, през боровинки… — добави Гела. – Оставихме доста следи.
Косматко ги погледна. Те бяха много смешни, но и малко тъжни, че са изцапали джунглата.
— Добре — каза Косматко. — Ще ви помогна да почистим! Но после ще си направим игра с топки от кал!
И така, тримата започнаха голямото почистване. С листа, клечки, и малко прах от цветчета. Джунглата отново заблестя.
А после… започна най-забавната част:
Косматко, Фок и Гела започнаха да пекат „кални топки“ на слънце. Оформяха ги, украсяваха ги с цветчета и дори им дадоха имена.
— Тази ще се казва Гуфи-топ!
— А тази — Ляп-Пляп!
— А тази — „Косматка-спасителка“!
Когато всичко приключи, Фок и Гела се усмихнаха.
— Ти си нашият герой — казаха. — И най-добрият майстор на кални топки!
Косматко се засмя и каза:
— Понякога, за да направиш нещо хубаво, просто трябва да последваш странните стъпки.
И тримата останаха приятели завинаги.
