Косматко и състезанието с големите коли
Един ден Косматко се разхождаше наоколо. Беше тихо. Слънцето се усмихваше иззад облак, а Косматко подскачаше от камък на камък, като си мърмореше сам:
– Там-на-там… там-на-там…
И тогава…
ТУН! ТУН! ТУН!
Земята под лапичките му изведнъж затрепери. Косматко спря и погледна нагоре.
– Какво беше това?
ТУН-ТУН! ВЖЖЖЖ! – изсвистя нещо във въздуха.
Иззад едно дърво се показа огромен Ти-Рекс машина – нещо като динозавър, но с колела вместо крака! Косматко се скри зад храст и надникна внимателно.
До него пристигна големият DX – сребърен автомобил с червена светкавица по вратата и големи ревящи ауспуси. Спря точно до Ти-Рекс машината.
– Време е за старта! – изръмжа DX със странен роботски глас.
Изведнъж се появи дъгов път, който се виеше нагоре, над дърветата. Беше дълъг, лъскав и приличаше на онези писти от кутиите на Hot Wheels, които Косматко беше виждал само на картинки.
– Започва състезанието на ZIPP-овете! – викна някой от високоговорител.
– Безплатно е за всички зрители! – добави друг глас. – Само вдигнете очички и гледайте!
Косматко се захласна.
Отгоре се спуснаха мини коли със светлини, които се въртяха, превъртаха, скачаха и издаваха невероятни звуци –
вжжж! пшшш! тууум!
Имаше синя, като мълния. Зелена, която танцуваше. И червена – с огнена опашка.
Ти-Рекс машина и DX се спуснаха по трасето с такава скорост, че Косматко извика:
– О-о-о-о-о-о! и очите му блестяха от възхита.
Състезанието завърши с голямо салто във въздуха, последвано от дъжд от конфети.
Косматко остана без думи.
После някой се приближи и му подаде малка количка с надпис:
„За теб, Косматко – да си спомняш, че всичко невероятно започва от едно тун-тун!“
Той я взе, притисна я до гърдите си и прошепна:
– Ще си направя моя писта… и ще тренирам… и един ден и аз ще участвам!
