Косматко и тайната на Playstation Дракона

Едно време, когато дъждът тихо потропваше по листата, Косматко си седеше вкъщи. Беше валяло вече десет дни подред и той започна да се чуди:

— Мамо, какво можем да правим, ако джунглата е цялата мокра?

Мама Лина се усмихна, наведе се към него и каза:

— Знаеш ли, може би е време да ти покажа нещо специално. Playstation.

— Плей… какво?

— Playstation. Малка кутия, която те праща в други светове. Но трябва да играеш с мярка.

Косматко засия.

— Да, да, искам, искам! Може ли?

— Добре — каза мама. — Но само след супата.

Той изяде супата като торнадо.

И… пуснаха Playstation.

Първата игра беше цветна и весела. Косматко скачаше, тичаше, хвърляше банани по врагове и викаше:

— Ухаа! Това е страхотно!

Но после… нещо се случи. На екрана се появи огромен, черен, дишащ огън ДРАКОН.

— О, не! — извика Косматко. — Той е страшен!

Играта стана трудна. Драконът ревеше: РОААРР! и гони Косматко по виртуални върхове и долини.

Накрая, Косматко падна от един скален мост в играта и загуби.

Той се разтрои и се намръщи:

— Мамо… не мога да го победя.

Мама Лина го погали по главичката.

— Знаеш ли, дори когато играеш, трябва да помниш: истинската сила е не само да побеждаваш, а да се връщаш и да опитваш отново.

Косматко кимна.

— Добре. Ще пробвам пак. Но първо… ще изям още от супата!

Докато мама топлеше супата, той си спомни какво е истински важно – че игрите са хубави, когато ги играеш с радост, а не за победа на всяка цена. И че след всяко „падане“, идва време да се изправиш.

На следващия ден, Косматко си направи своя собствена игра от кашони и стикери. Нарече я:

„Супер Косматко срещу Огнения Дракон“.

И този път, победата беше истинска — не защото победи чудовището, а защото се забавляваше, мечтаеше и се усмихваше.