Един следобед Косматко играеше с новата си кутия за съкровища – една голяма дървена кутия, в която държеше камъчета, листа и малки фигурки. Той с вълнение разглеждаше своите съкровища, но когато се опита да затвори капака…

ЩРАК!

Един ден Косматко седеше под своето любимо дърво и се замисли:
– Всички животни имат домове – птиците вият гнезда, зайчетата копаят дупки, мечките имат пещери… Но хората? Кой е измислил къщите?

Един уикенд Косматко седеше на любимия си клон и си мечтаеше:
– Ах, как обичам пица! Тя е толкова вкусна и има толкова много неща отгоре – сирене, домати, гъбки! Но откъде ли е дошла пицата?

Точно тогава неговата приятелка, мъдрото бухалче Бела, долетя и каза:
– Косматко, ако искаш да научиш историята на пицата, ела с мен в Голямата Книга на Вкусовете!

Един ден, докато играеше в джунглата, Косматко откри много интересни неща – листа, камъчета и малка блестяща буболечка. Той беше толкова зает с приключенията си, че не забеляза как лапичките му станаха много, много мръсни.

Когато се върна вкъщи, мама го посрещна с усмивка:

– Косматко, време е за закуска! Но първо, трябва да измиеш лапичките си.

Един топъл следобед Косматко седеше под любимото си дърво, когато приятелката му птицата Кики долетя развълнувано.

– Косматко! В джунглата има нова галерия! Трябва да отидем!

– Галерия? – попита Косматко. – Какво е това?

Една сутрин Косматко се събуди с интересен въпрос. Докато хрупаше банан, той се обърна към мама:

– Мамо, как се случва това, че когато уча нови неща, мога да ги запомня? Как работи мозъкът ми?

Мама се усмихна:

– Косматко, мозъкът ти е като огромна джунгла, пълна с малки пътечки. Искаш ли да ти разкажа повече?

Един слънчев ден в джунглата Косматко чу силен рев, който идваше отдалеч: „Вруууум! Вруууум!“ Любопитството му веднага го подтикна да провери какво се случва.

Той подскочи на любимия си клон и погледна към далечината. Там, на голяма открита поляна, видя нещо, което никога не беше виждал преди – голяма спортна писта за коли!

Една сутрин, докато Косматко ядеше любимите си банани, усети нещо странно в устата си. Едно от зъбчетата му се клатеше! Той погледна мама и каза:

– Мамо, какво става с моето зъбче? То се движи!

Една тиха вечер в джунглата, Косматко седеше под любимото си дърво и гледаше как слънцето се скрива зад хоризонта. Лека-полека всичко потъна в мрак, а звездите започнаха да се появяват като малки светулки в небето.

– Мамо, защо нощта е толкова тъмна? – попита Косматко, докато се сгуши в мекото си легло от листа.

Един слънчев ден в джунглата, докато си играеше с приятелите си, Косматко усети сладък аромат, идващ от къщичката на мама.

– Мамо, какво мирише толкова вкусно? – попита той, надничайки през прозореца.

Един ден, докато Косматко играеше в джунглата, видя нещо интересно. На земята под едно голямо дърво имаше кафяв плод с дебела кора. Косматко го повдигна, но не можа да го отвори.

– Мамо, какво е това? – попита той с любопитство.

Мама маймунка се усмихна:
– Това, Косматко, е какаов плод.

Една спокойна сутрин в джунглата Косматко се събуди от капки вода, които капеха върху нослето му. Той отвори очи и видя, че таванът на неговата къщичка – уютно гнездо от листа и клончета – е мокър.

– Мамо, защо къщата ни тече? – извика той.

Един слънчев ден, докато скачаше от лиана на лиана, Косматко спря до любимото си дърво и погледна нагоре към небето. Там видя голямо семейство птици, които строяха гнездо.

– Мамо, откъде идват всички животни? А ние, маймунките, откъде сме дошли? И защо хората са толкова различни? – попита той с широко отворени очи.

Една гореща сутрин в джунглата Косматко тичаше наоколо, скачаше от лиана на лиана и си играеше с приятелите си. Но след известно време той започна да се чувства уморен и жаден.

– Мамо, защо водата е толкова важна? – попита Косматко, когато стигна до потока и си потопи лапичките.

Телефонът е полезен инструмент, но е важно да го използваме разумно и за важни неща. Играта и общуването с приятели на живо са безценни!

Един слънчев ден в джунглата, Косматко тичаше из гората и търсеше нови приключения. Той беше винаги любопитен и нетърпелив да открие всичко на мига. Но този ден мама маймунка му даде специална задача.

– Косматко, ето едно златно семенце. Засади го в земята, поливай го всеки ден и виж какво ще стане. Но помни – трябва да бъдеш търпелив, за да видиш резултата.

Една дъждовна сутрин в джунглата, Косматко седеше под голямо дърво и гледаше как капките вода падат от листата. Нямаше как да тича и да играе, затова се почувства малко отегчен. Мама маймунка се приближи с нещо интересно в ръцете си – голяма цветна книга.

Една вечер, докато джунглата беше обляна в мека лунна светлина, Косматко седеше с мама и татко под голямото бананово дърво. Листата на дървото блестяха от капки дъжд, а звездите над тях приличаха на малки светлинки.

Един слънчев ден в джунглата Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как пеперудите се гонят из въздуха. Той се замисли:
– Мамо, как разбираме света около нас?

Един слънчев ден в джунглата Косматко тичаше, катереше се по дърветата и събираше банани. Докато си играеше, той намери малка локва вода и започна да си пръска ръцете. Но когато мама го извика за обяд, той хукна без да си измие ръцете.