Една вечер, докато джунглата беше обляна в мека лунна светлина, Косматко седеше с мама и татко под голямото бананово дърво. Листата на дървото блестяха от капки дъжд, а звездите над тях приличаха на малки светлинки.

Един слънчев ден в джунглата Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как пеперудите се гонят из въздуха. Той се замисли:
– Мамо, как разбираме света около нас?

Един слънчев ден в джунглата Косматко тичаше, катереше се по дърветата и събираше банани. Докато си играеше, той намери малка локва вода и започна да си пръска ръцете. Но когато мама го извика за обяд, той хукна без да си измие ръцете.

В малката си джунгла, Косматко беше най-игривото маймунче. Той обичаше да играе с цветните си топки, да реди кубчета и да си представя, че е капитан на пиратски кораб. Но имаше един малък проблем – често оставяше играчките си разхвърляни из цялата джунгла.

Един слънчев ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и дъвчеше вкусно парче плод, когато приятелят му – катеричката Мими – се приближи с въпрос, който звучеше дълбоко и объркващо:
– Косматко, щастлив ли си?

Един ден в красивото езеро на джунглата се излюпиха много малки патенца. Всички те бяха пухкави и жълти, освен едно. Това патенце беше малко различно – перата му бяха сивкави, и то изглеждаше по-голямо и тромаво от останалите.

Един слънчев ден в джунглата, Косматко реши да посети своята баба, която живееше в красива дървена къщичка край реката. Баба му беше известна с това, че пече най-вкусните бананови сладкиши в цялата джунгла. Косматко облече своята червена шапчица, която му беше подарък от баба, и сложи в раницата си малко банани за из път.

Една ясна вечер в джунглата, Косматко стоеше под звездното небе, съзерцавайки безбройните светлинки, които блестяха над него. "Какво ли има там горе?", запита се той, докато лекият нощен бриз раздвижваше листата наоколо.

Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Един ден Косматко строеше голяма кула от банани в двора. Той искаше да направи най-високата кула, която джунглата някога беше виждала.
– Още малко! Още само един банан! – радваше се Косматко, докато слагаше последния банан най-отгоре.

Една сутрин в джунглата, Косматко се събуди, но нещо не беше както обикновено. Слънцето грееше, птичките пееха, но малката маймунка беше… ядосана! Беше изпуснал любимата си играчка – малкия дървен барабан, който обичаше да бие, когато е весел.

Един студен зимен ден Косматко се събуди от сладък аромат на медени сладки и блещукаща светлина, която влизаше през прозорчето на къщичката му. Навън джунглата беше украсена – светулки блещукаха като гирлянди, а по дърветата висяха малки червени плодчета, като красиви коледни играчки.

Една вечер в джунглата слънцето бавно залязваше, а Косматко седеше в къщичката си и гледаше как става все по-тъмно. Той опипваше наоколо и се опитваше да намери любимата си книжка, но нищо не виждаше.

– Мамо, защо става толкова тъмно? – попита Косматко.

Един ден Косматко седеше на люлката си под голямото бананово дърво и наблюдаваше как другите малки животни си играят. Катеричката Мими строеше кула от орехи, слончето Сами играеше с топка, а папагалът Поли пееше весела песничка и танцуваше на един клон.

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът.

Един ден Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как всички животни в джунглата си играят и помагат едни на други. Слончето Сами носеше вода с хобота си, катеричката Мими събираше орехи, а папагалът Поли учеше малките птички да летят.

Една сутрин, докато разглеждаше своята любима книга за динозаври, Косматко си помисли: „Колко ли различни динозаври са живели преди милиони години? Искам да науча повече за тях!“ Той веднага отиде при мама, която винаги знаеше интересни неща.

– Мамо, разкажи ми за динозаврите! – извика Косматко. – Колко вида е имало и какви са били те?

Един ден Косматко седеше под голямото си дърво и разлистваше книга за динозаври. На една от страниците видя огромна фигура на динозавър с остри зъби и мощна опашка.

– Мамо, кой е този страшен динозавър? – попита той.

Един ден, докато си играеше в джунглата, Косматко реши, че иска да си построи малка къщичка на дървото. Той си представяше как ще има свое място с листа за покрив и клонки за стени. Сложи раничката си с банани и въже и извика приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли.

– Ще си направя къщичка! – каза Косматко.