Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”

Косматко винаги е бил игрив и енергичен, но дори и той не подозираше, че един ден ще стане истинска спортна звезда в джунглата.

Всичко започна с годишните джунглени игри – голямо събитие, където всички животни се събираха, за да премерят сили в различни спортове. Косматко беше много развълнуван.

В понеделник сутрин Косматко се събуди рано. Слънцето се прокрадваше през листата на джунглата, а мама вече му беше приготвила вкусна закуска – палачинки с бананово сладко.

– Косматко, време е за училище! – извика мама.

В една малка къщичка, скрита дълбоко в джунглата, живееше Косматко – най-игривата и любопитна маймунка на света. Всяка вечер той тичаше насам-натам, катереше се по дърветата и разказваше смешни истории на своите приятели.

Но тази вечер Косматко беше изморен. Слънцето се скри зад голямата палма, а звездите започнаха да проблясват.

Една вечер, след като си изми зъбките, взе баня и се сгуши в мекото си легло, Косматко се обърна към мама и я попита:

– Мамо, какво всъщност е сънуването? Защо всички казват, че е толкова вълшебно?

В малката си джунгла, скрита сред високите дървета, Косматко беше най-любопитната маймунка. Той обичаше да играе, да открива нови неща и да задава хиляди въпроси. Но когато слънцето се скриеше зад хоризонта, идваше време за сън – и това беше нещо, което Косматко често забравяше.

Един ден Косматко решил да отиде на място, където никога не бил стъпвал преди – в голямата пустиня. Взел си раница, пълна с банани, кокосова вода и шапка за сянка, защото знаел, че там е много горещо.

Един горещ летен ден Косматко решил, че е време за приключение в морето. Взел си лодка от голямо дърво в джунглата, вързал хамака си за мачтата и натоварил раницата си с любимите си банани.
– Време е за морски приключения! – извикал той и гребнал към хоризонта.

Един ден Косматко, седнал на върха на високо дърво в джунглата, погледнал към небето и си помислил:
– Какво ли има отвъд облаците? Трябва да разбера!

Косматко направил ски от два дълги бамбукови пръта, а с хобота си закрепил големи бананови листа като шапка, за да не му студи. Той се изкачил до върха на най-високата планина, където го посрещнали снежният заек Зиги и снежният човек Снежко.

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Един ден, докато Косматко разглеждал карта, намерена в стара пещера, той забелязал нещо интересно. На картата бил нарисуван изгубен град, наречен Златната Маймуница. Легендата разказвала, че там се крие древно съкровище, което може да донесе щастие на цялата джунгла.

Един ден Косматко седял под любимото си дърво, когато изведнъж чул силно „Чу-чу-ууу!“ от далечината. Той погледнал и видял нещо, което никога не бил виждал преди – голям, блестящ влак, който минавал през джунглата. Косматко подскочил от вълнение:
– Какво е това? Трябва да разбера!

Един ден Косматко реши, че иска да опита нещо ново. Докато разлистваше готварска книга, открита в библиотеката на гората, му хрумна идея: Ще стана готвач!.

Сложи си бяла престилка, а на главата – голяма шапка като на истински майстор-готвач. Реши, че ще сготви най-вкусната бананова торта за приятелите си в гората.

Един ден Косматко намери стара карта на Африка, скрита под голям камък в гората. На нея бяха нарисувани слонове, лъвове, жирафи и хипопотами. Очите му светнаха!
– Това е следващото ми приключение! – извика той и започна да се приготвя за пътуването.

Един ден Косматко реши, че е време да се захване с нещо по-сериозно. Той седна под любимото си дърво и започна да размишлява:
 – Мога да готвя, да помагам, да разказвам истории… Но каква работа ще е най-подходяща за мен?

Една вечер Косматко реши да се разходи под звездите. Луната светеше ярко, а цялата гора беше необичайно тиха. Косматко обичаше нощта, но тази нощ изглеждаше… различна.

Докато вървеше, чу странен шум – нещо шептеше между дърветата. Косматко замръзна на място.

Един ден Косматко чу вълнуваща история за далечно място, наречено Натамну. Казваха, че там се намира вълшебен извор, който сбъдва желания и дарява щастие. Косматко веднага реши, че трябва да го открие.

Една нощ, когато луната беше скрита зад облаци, а гората потънала в мрак, Косматко седеше до огъня и слушаше страховитите истории на бухала Борис.
 – Знаеш ли за прокълнатата пещера? – прошепна Борис.

Една ясна нощ Косматко седеше на най-високото дърво в гората и гледаше звездите. Те блестяха толкова силно, че му се стори, че може да ги докосне, ако само протегне лапа.

– Какво ли има там горе? – прошепна си той.