Косматко и тайната на Луната

Една вечер Косматко седеше на дървото си и гледаше небето. Там блестеше кръгла, ярка Луна.

– Мамо, защо Луната е там? – попита той.

Мама Лина се усмихна и каза:

– Луната е нашата съседка в космоса. Тя се появила преди много, много години – почти толкова отдавна, колкото и самата Земя. Някога едно голямо небесно тяло се сблъскало със Земята и от парченцата се образувала Луната.

Косматко отвори широко очи.

– Значи Луната е парченце от нашата планета?

– Да, миличък – отвърна мама. – И тя винаги е близо до нас. Затова я виждаме толкова ясно на небето.

Косматко пак се замисли.

– А защо понякога е кръгла, а друг път е само половинка или тънка като банан?

– Това са фазите на Луната – обясни мама. – Зависи как Слънцето я осветява. Когато виждаме цялата, е пълнолуние. Когато е само тънка частичка – това е сърп. Луната никога не изчезва – просто виждаме различни нейни лица.

– А тия петънца по нея какви са? – попита любопитно Косматко.

– Те са планини и големи равнини, наричани „морета“ – но не с вода, а от твърд камък и прах. Там няма дървета, няма въздух, няма живот като нашия. Затова хората са измислили специални костюми и ракети, за да я посетят.

– Значи хора са стъпвали там? – удиви се Косматко.

– Да, – кимна мама. – Преди много години астронавтите са оставили отпечатъци от краката си. Те все още са там, защото на Луната няма вятър, който да ги изтрие.

Косматко погледна нагоре и се усмихна.

– Мамо, някой ден и аз ще отида на Луната. Ще сложа лапичките си там и ще оставя следа до човешките стъпки!

Мама го прегърна нежно:

– Сигурна съм, че ще го направиш. А дотогава можеш да гледаш Луната всяка нощ и да знаеш, че тя е нашата най-близка приятелка в космоса.

И така, под светлината на Луната, Косматко заспа с усмивка и мечта за бъдещи космически приключения.

🌙 Поуката:

Луната е нашата близка съседка в космоса. Тя е там, за да ни напомня, че Вселената е пълна с чудеса. Когато гледаме към нея, можем да мечтаем големи мечти – а мечтите са първата крачка към бъдещи открития.